събота, 11 февруари 2012 г.

Джордж Оруел - "Още въздух"




Джордж Боулинг, литературното 'аз' на Джордж Оруел, разказва за един ден от живота си през 1938, в навечерието на Втората Голяма Война. В този ден той си е взел почивка по здравословни причини и умът му, обикновено зает със сивите мръсни дреболии на междувоенното ежедневие, неочаквано и за самия него се отплесва в миналото и в дълбокомислени разсъждения за детството, за действителността преди катастрофата на Първата световна война, за това как онзи живот - живота в света на дребнобуржоазните търговци, на усърдния, честен труд, на простоватите ( в лошия смисъл на думата ) порядки е бил отнесен от вихъра. Това е роман за времето, за разклащането на вековните устои на обществото от механизираната касапница на войната, за разлагането на надеждите, за краха на кумирите. В този роман се съдържа всичко, което Оруел ненавижда и срещу което възнегодува - дребнавостта на нравите, глупостта на пропагандата, сляпата безсмислена омраза, натикването в кутийката на някаква службица, вечната немотия и пр. - и все пак това е и оптимистичен роман, книга за "старото куче, на което не му се умира", за мъж, който има достатъчно останал живец, за да изневери на съпругата си, която го оплита в мрежата на вечното си мрънкане, да плюе на службицата, от която зависи дохода му, да се надсмее над войнолюбците, които плетат политиката на страната му. Такъв е героят на Оруел - потънал на дъното на житейското блато и ве пак непобеден, способен все още периодично да се засилва, да изплува, за да поеме глътка въздух ( оттам и името на романа ).

Любителят на книги на Оруел като "1984" и "Животинската ферма" ще намери тук тези книги в зародиш, с все още запазен оптимизъм, а почитателят на голямата литература ще открие вечни теми като смяната на социалните слоеве, войната, детството, съзряването, любовта и живота. И не на последно място, тук присъства прочутата Оруелова прогностика, предсказание за лудостта на войната и тоталитаризма. Само че, за разлика от безрадостните завършеци на двете му най-прочути и по-късни книги, в тази се е
запазила надеждата: "Още въздух".